Три години след ратифицирането в Париж на решаващото спораумение за климата, световните лидери се събират отново, за се договорят по уточняващи договорни условия, посочва Асошиейтед прес в анализ, цитиран от БТА.
След еуфорията от 2015 г. настъпи трезвото осъзнаване на факта, че постигането на договореност между близо 200 държави, всяка със своите политически и икономически нужди и изисквания, ще бъде предизвикателство, свидетелство за което бе и решението на президента Доналд Тръмп да оттегли САЩ от Парижкото споразумение, повтаряйки мантрата си „Америка на първо място".
„Погледнато отвън, това е неизпълнима задача", каза полският заместник-министър на околната среда Михал Куртика за преговорите от 2 до 14 декември в град Катовице, които той ще председателства.
Основен приоритет ще е финализирането на т.нар. Парижки регламент - правилник, който определя как страните да отчитат вредните си емисиите, как да ги огласяват прозрачно пред останалия свят и да информират какво предприемат за намаляването им.
Опитни преговарящи наричат конференцията с очаквани 25 000 участници „Париж 2.0" заради високите залози, които ще се разиграят в Катовице.
Горските пожари в Калифорния и Гърция, сушата в Германия и Австралия, тропическите циклони "Мангхут" в Тихия океан и "Майкъл" в Атлантика - учените казват, че екстремното време тази година дава само бегла представа за предстоящите бедствия, ако глобалното затопляне продължи с нестихваща сила.
Огласен наскоро доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени предупреди, че времето изтича, ако светът иска да постигне най-амбициозната си цел от Парижкото споразумение - да задържи глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий.
Планетата вече е с 1 градус по-топла, отколкото в прединдустриалната епоха, а е на път да се затопли с още 2-3 градуса до края на века, ако не се вземат драстични мерки.
Конференцията ще им "доста съществени последици за човечеството и за начина, по който се грижим за планетата си", каза Куртика пред АП преди началото на форума.
Експертите са единодушни, че набелязаните в Париж цели може да бъдат постигнати само ако до 2050 г. емисиите от въглероден диоксид и други газове с парников ефект бъдат сведени до нула.
Само че Парижкото споразумение дава възможност на страните да определят сами количествата на вредните си емисии. Някои са напът да се справят със задачата, други - не. Като цяло светът напредва в погрешна посока.
13:17 | 13.09.22 г.
